Четвъртото тримесечие

В предходната статия обобщих едни данни за оредяващите редици на самоосигуряващите се лица в България:

Във всичките си публикации до момента по темата „свободни професии“ съм говорила за тежката бюрокрация, недомислиците и влошаването на бизнес климата с годините. Показателни са фактите, че през 2009 г. самоосигуряващите се са били 263 379, през 2010 г. са били 221 965, а през юни 2011 г. 187 312. В условията на ликвидна криза правителството на ГЕРБ реши (по предложение на БСК забележете) да увеличи минималните осигурителни прагове на самонаетите лица (или в българските условия „минимален данък дейност“) и резултатът е налице.

Днес, един месец по-късно, в медиите бяха оповестени данните на НСИ за четвъртото тримесечие на 2011 г., според които „Хора с малък собствен бизнес масово остават без работа“:

От статистиката отчитат, че намалението на заетите лица през последната година засяга в по-голяма степен хората, които имат собствен бизнес или извършват друга самостоятелна дейност, а не толкова наетите лица. Самостоятелно заетите, в това число работодатели и неплатени семейни работници, намаляват с 38 700 души (10.2%), а наетите - с 29 800 души или 1.1%.

Ако приемем, че посочената разлика е в сравнение с 2010 г., то цифрата 187 312, цитирана по-горе, към края на 2011 е всъщност 183 265, т.е. от 2009 до 2011 г. самоосигуряващите се лица са намалели с 80 114. Според мен обаче не всички от тях са „безработни“, както се твърди в статията. Както казва един мой приятел: „Бойко наистина намали сивата икономика! Като увеличи черната!“.

И понеже архивите са живи, искам да цитирам позицията на Синята коалиция от края на 2009 г.:

Приетото увеличение заплашва да изхвърли мнозина засегнати, особено живеещите в малки населени места, в сивата икономика.

Ние от „Синята коалиция" винаги сме защитавали позицията, че самонаемането и семейният бизнес са най-сериозната възможност за преодоляване на кризата в заетостта и структурната безработица, причинена от управленията на БСП, ДПС и НДСВ. Високият осигурителен праг е непосилен за всеки стартиращ малък бизнес и не насърчава включването на гражданите, и особено на съкратените работници, в стопанския живот и в осигурителните системи.

По изложените съображения, сме убедени, че тези мерки няма да постигнат увеличаване на приходите на ДОО и ще доведат до намаляване на броя на осигурените лица и увеличаване на дела на сивата икономика.

Много са неприятни изказванията в стил „аз нали ти казах“, но в случая прибягвам до такова, защото ме е яд. Ще ми се някой от прокаралите тъпата мярка да си признае грешката. Не че ще върне в осигурителната система изгубените 80 хиляди, но поне ще е нещо.

Добави в Svejo

И пак за свободните професии - този път новината е добра

Обичам професията си, мразя начина, по който я третира държавата ми. Така ще започна прелюдията към една добра новина за упражняващите свободни професии в България.

Във всичките си публикации до момента по темата „свободни професии“ съм говорила за тежката бюрокрация, недомислиците и влошаването на бизнес климата с годините. Показателни са фактите, че през 2009 г. самоосигуряващите се са били 263 379, през 2010 г. са били 221 965, а през юни 2011 г. 187 312. В условията на ликвидна криза правителството на ГЕРБ реши (по предложение на БСК забележете) да увеличи минималните осигурителни прагове на самонаетите лица (или в българските условия „минимален данък дейност“) и резултатът е налице.

На този фон имаме и едно безумно квазиданъчно бреме: осигуровки се внасят 12 пъти в годината с по 3 платежни документа, 12 декларации образец 1, една декларация образец 6, лична данъчна декларация, още поне няколко платежни за довнасяне на осигуровки и данък и накрая, ако всичко това е минало без засечки, следва колосалното постижение: заверяване на осигурителната книжка. Глобата за неподадена декларация в срок е от 50 до 500 лева за всеки отделен случай, а при повторно нарушение глобата е от 500 до 2000 лева.

И ето я и обещаната добра новина. Оказва се, че декларациите за осигурителни вноски, споменати по-горе, са не просто поредната бюрокрация, а и нарушение на закона. В началото на 2012 г. председателят на Софийската адвокатска колегия Петър Китанов и още 9 негови колеги атакуваха във Върховния административен съд (ВАС) наредба Н-8/2005 г. на министъра на финансите и поискаха тя да бъде обявена за нищожна. Според адвокатите министърът на практика е дописал данъчните и осигурителните закони, като е въвел нови декларации и срокове за подаването им. Ако съдът уважи жалбата им, от това ще се възползват не само самоосигуряващите се, но и всички работодатели. Ако ВАС отмени наредбата само в частта й за тези, които сами внасят осигуровките си, ще падне бюрокрацията само за т. нар. свободни професии.

И понеже в самото начало на своята практика бях погрешно инструктирана от данъчен служител и не подадох декларация 1 през първите три месеца, мога да ви кажа как точно се развиват нещата при нарушение на сакралната Н-8/2005 г. Когато на четвъртия месец отидох на място в НАП, служителка веднага извади справка с направените от мен вноски, в които точно и ясно личеше сумата на вноската, начинът на плащане (epay в моя случай), датата и часът на плащане. Беше ми съставен акт за три глоби от по 50 лева, а когато попитах, защо, по дяволите, са ми били дадени грешни инструкции по телефона и не счита ли НАП за редно да обяснява на хората какви са им задълженията с издаването на документ за начало на дейност, чух отговор, който оттогава съм чувала многократно от данъчните служители: „Ама защо не се обърнете към счетоводител?“. Ами щом данъчните ще ни препращат на малко по-сложните въпроси към счетоводители, защо не вземат да закрият телефона за информация и „помощния“ център към НАП, та да не се харчат парите на данъкоплатците нахалост? Та идеята, драги мои, на тия пусти декларации 1 и 6 е да могат НАП да изпращат информацията на НОИ. Защо това не може да става директно по служебен път, при положение че НАП много добре знаят кога правим вноските си и за какъв период са (в бюджетните платежни това го пише задължително), никой не може да обясни.

Стискам палци жалбата на колегите до ВАС да успее да премахне тази така омразна бюрокрация. Надявам се, че оределите редици на самонаетите ще се въодушевят от тази ценна стъпка и че най-накрая ще се случи нещо в позитивна посока в нашата сфера.

Добави в Svejo

Регистрация на свободната професия - да или не?

Упражняването на свободна професия в България е от честите теми в блога и не се случва рядко мои приятели и познати да ме попитат за съвет дали да регистрират свободна професия.

Ето какво отговорих на последното запитване:

Регистрирането на свободна професия зависи много от това какъв доход ще имате. Ако изкарвате по-малко от 560 лева от фриланс на месец, не си струва да регистрирате свободна професия. Плащате си дължимото по граждански договор и приключвате.

Ако ще изкарвате цялата си прехрана от фриланс обаче, е хубаво да регистрирате свободна професия - минимумът осигуровки на месец е 123,06 лева (прагът е 420 лева/месец), а данъкът обикновено се плаща в края на годината. Разходите за счетоводител започват от 20 лева/месец. За регистрация като свободна професия е необходимо: копие от диплома за завършено образование; лична карта (за проверка на данните); документ за платена държавна такса и няколко бланки, които се попълват на място в Агенцията по вписванията. След това се изисква регистрация в НАП, а после от НОИ се взима осигурителната книжка - това е еквивалентът на трудова книжка за самонаетите. Самата регистрация отнема малко време и пари и можете да я направите и сами, но след това трябва всеки месец да се подават декларации към НАП, в края на годината да се заверява осигурителната книжка, да се подава декларация 6, дрън, дрън, дрън, така че е препоръчително да натоварите с тези задачи счетоводител.

Много е важно! Ако ще фактурирате в ЕС, след като си получите Булстата, трябва да си направите и регистрация по чл. 97а от ЗДДС - т.е. ДДС регистрация само за ЕС. Регистрацията по ЗДДС за България е задължителна само при годишен оборот, надхвърлящ 50 хиляди лева, и аз лично не я препоръчвам за свободните професии в сферата на услугите.

Ако ще изкарвате над 20 хиляди лева годишно, е хубаво да направите ЕООД - по-скъпо и сложно е за счетоводна поддръжка от свободната професия, но пък ако имате разходи, свързани с дейността - това е вариантът. При свободните професии не се зачитат разходи, а се използват т. нар. нормативно признати разходи. Т.е. в общия случай това са 25% от прихода.

Някои удобства на свободната професия:
- можете да издавате фактури и клиентите ви се освобождават от досадната необходимост да ви съставят граждански договори;
- евтина и гъвкава форма за упражняване на дейност;
- ако проектите ви спрат, можете да прекъснете дейността с една декларация в НАП и няма да дължите осигуровки.

Някои неудобства на свободната професия:
- минималният праг е доста по-висок, отколкото този за трудовите договори. Любимият пример е с чистачката, която има шеф и се осигурява на 270 лева (от септ. 2011), и с колежката й, която се е самонаела и е задължена да плаща осигуровки и данъци върху 420. Поуката е, че ако имате приятел с фирма, можете винаги да го помолите за един трудов договор и да плащате осигуровки и данъци върху 270. Фактурирането вече е друга тема;
- НАП и НОИ имат някакви проблеми с Булстатовете на самоосигуряващите се лица и не трябва да се учудвате, ако заверката на осигурителната книжка или получаването на болничните ви отнема месеци;
- не се отчитат разходи за дейността. Ако имате разходи за материали, наеми, горива и т.н., надхвърлящи 25% от приходите ви, трябва да изберете друга форма на осигуряване.

Добави в Svejo

Девизът на фрилансъра

Онзи ден в Мрежата видях предложение за девиз на фрилансъра. Ето го:

Всеки, който е упражнявал свободна професия, знае колко е важно парите да идват навреме, но не е лошо това да се повтаря и подчертава. Реших да споделя горната нецензурна картинка и по-долното видео, защото за пръв път в живота си бях некоректен платец. Историята за последиците от неплатените ми сметки към Мтел е тук.

Едно интересно за всеки фрилансър видео е по-долу.

2011/03 Mike Monteiro | F*ck You. Pay Me. from SanFrancisco/CreativeMornings on Vimeo.

Добави в Svejo

Отново за осигуровките [видео]

В статията Сива картината при свободните професии говорих обширно за новите щения на държавата да събира авансово повече данъци и осигуровки от самоосигуряващите се лица.

Моят добър приятел, счетоводителят Преслав Недев, добави нов аспект към казуса, а именно:

Диференцирането на минималния осигурителен доход за свободните професии ще бъде атакувано в съда, научи "Сега". Причината е, че промяната създава възможност две лица с еднакъв доход през годината да плащат различни осигуровки.
Разпоредбата противоречи на конституцията, според която законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви условия за стопанска дейност, твърди счетоводителят Преслав Недев, който също е самоосигуряващ се. Според него се нарушава и Кодексът за социалното осигуряване, където пък пише, че Държавното обществено осигуряване се осъществява въз основа на принципите на равнопоставеност на осигурените лица.
Проблемът в новата разпоредба е, че различният осигурителен доход се определя на базата на декларирания годишен доход на лицата за 2009 г. В същото време не е предвидено възстановяване на вноски, ако в настоящата година лицето се окаже с по-нисък общ доход. Така, ако едно лице през 2009 г. е декларирало доход под 5400 лв., а друго - 5800 лв., през 2011 г. ще внасят вноски съответно върху 420 лв. и 450 лв., независимо че през настоящата година имат еднакъв доход, например от 5000 лв. И лицето, внасяло върху по-висок доход, въпреки по-ниските си годишни приходи, няма право да получи надвнесените суми.

От всички опции за диференциране на минималните прагове икономическите капацитети начело на държавата ни избраха най-тъпия. Хилядите въпроси и неясноти по тази „реформа“ ще доведат до нови ужаси на есен, ако още отсега не се вземат мерки.

Ето и репортажа на TV+ по темата:

Добави в Svejo

4 урока, които фрилансърите получиха през 2010

2010 г. беше тежка за свободните професионалисти. Често съм мислела да опиша основните проблеми, които са ме тормозели, откакто през 2009 г. икономическата картина започна да се променя, но така и не стигнах до това.

Днес обаче попаднах на една чудесна статия, която кратко и ясно обобщава в 4 точки какви са били предизвикателствата пред всеки един фрилансър през 2010 г., независимо от националността на неговата данъчно-осигурителна система.

Горещо препоръчвам статията 4 Lessons 2010 Has Taught This Freelancer - свободните професионалисти ще видят себе си в нея, а всички останали ще научат нещо за света на хората, които работят „за своя сметка и на свой риск“.

Добави в Svejo

Сива картината при свободните професии

В статията „Колкото повече, толкова повече“ вестник „Капитал“ публикува обобщение на новото в данъчно-осигурителните закони през 2011 г.

Както вече сигурно сте чули,

От догодина за самонаетите се въвеждат диференцирани минимални осигурителни прагове. Те ще се определят в зависимост от общата сума на доходите от 2009 г. Така ако тогава сте реализирали като самоосигуряващо се лице доход до 5400 лв. годишно, ще трябва да се осигурявате най-малко на 420 лв. догодина. Ако имате доход между 5401 лв. и 6500 лв., ще плащате осигуровки поне върху 450 лв. на месец. Следващият интервал е за доходи между 6501 лв. и 7500 лв., съответно с минимален осигурителен праг от 500 лв. Самонаетите, които през 2010 г. са реализирали доход над 7500 лв., през 2011 г. ще трябва да се осигуряват на минимум 550 лв. на месец.

Тази очевидно кокошкарска реформа няма да причини особен прилив на кеш в продъненото ни данъчно пенсионно/здравно осигуряване. Само ще раздразни счетоводителите и ще напрегне свободните професионалисти да мислят да се осигуряват ли, или не.

Показателен е и първият коментар на читател, който се е изказал под статията в „Капитал“:

В тия 4 изречения се описват всички проблеми, причинявани от тъпото упорство на държавата ни да взима повече пари отколкото заслужава. Свободните професионалисти обикновено не са прости хора. Те много обичат да знаят за какво им отиват партите. Колкото повече държавата им прави живота черен, толкова по-сиви ще стават. Някои ще си намерят работа на трудов договор, други ще спрат да издават фактури, трети ще продължат да бъдат още известно време „бели“, докато следващите промени (които гаранция ще дойдат) напълно не ги убедят да посивеят или просто да си намерят шеф.

И кой печели от това? Никой.

Добави в Svejo

Синдикатокрация Бойко-Борисова

През април казах, че през последните три години климатът за упражняване на свободна професия в България е станал от лош по-лош. От началото на 2008 г. бяха намалени значително нормативно признатите разходи, бяха премахнати значителни данъчни облекчения, беше вдигнат минималният осигурителен праг и максималният осигурителен доход. Накратко: самоосигуряващите се лица постепенно бяха принудени да плащат повече пари за същото нИщо, което държавата им предлага.

Е... оказа се, че има място за оптимизъм: ВЪЗМОЖНО Е И ПО-ЛОШО!

Вчера сутринта прочетох, че синдикатите искали увеличение на осигурителните вноски с три процентни пункта. До вечерта Бойко Борисов вече беше успял да си стисне ръцете с тези „представители на работниците“ и сега „кабинетът ще изтегли внесените в парламента промени в Кодекса за социално осигуряване, с които се прокарва пенсионната реформа, и документът ще се върне за обсъждане в съвета за тристранно сътрудничество. До 19 октомври новите изменения трябва да бъдат внесени отново и приети до края на годината, увери Тотю Младенов“.

Лошото ми предчувствие за влошаването на климата за развитие на бизнеса се потвърди. За пореден път пчелите ще страдат заради търтеите. Държавата иска да плащаме повече пари, за да не прави реформи. Иска да затвори устата на синдикатите и да пенсионира раничко останалите им членове. И иска да напише сметката за това си безволево поведение на нас - данъкоплатците.

„И колко са все пак 3% отгоре?“ ще кажат някои. Да видим. Ако осигурителният ви доход е 1000 лева на месец, то догодина едни допълнителни 30 лева от него ще отиват... в хазната. Това са 360 лева за годината. А колко са 360 лева? Ами например това са лихвите, които бихте получили за 1 година за депозит от 4500 лева в банка при годишен лихвен процент 8%.

Тоест една такава „миниатюрна мярка“ ще успее да стопи вашите спестявания за старините и по никакъв начин няма да увеличи пенсията, която ще получавате.

Не стига всичко това, но и всички самоосигуряващи се лица в момента тръпнат да разберат новите минимални осигурителни прагове, които Бойко-Борисовата синдикатокрация ще им поиска. Засега информацията е тази:

Минималният осигурителен праг за самонаетите да бъде диференциран на четири нива в зависимост от доходите им, а не като сега един от 420 лв. Това предложение обсъди вчера съветът за тристранно сътрудничество. Идеята е за хората със свободни професии, които печелят до 5400 лв., минималният осигурителен доход да е 400 лв. Тези, които изкарват между 5400 лв. до 6500 лв., да правят  вноски върху поне 450 лв. За самоосигуряващите се с доходи между 6500 до 7500 лв. прагът ще е 500 лв., а за останалите - 550 лв.

Не ми се говори колко тъпо звучи това. Ако миналата година съм изкарала 6501 лева, кой ми гарантира, че през тази ще стигна 5399? „Ама спокойно, тя държавата сигурно ще върне надвзетото,“ биха казали някои. И сигурно те ще са онези, които не знаят нищо за всичките мъки, които бизнесът (особено микро и малкият бизнес) в България трябва да изтегли, преди да види дължимите си пари от държавата.

Та... при казаното по-горе май става ясно защо никой трезвомислещ човек няма да тръгне да прави бизнес в сегашната несигурна и мрачна обстановка. Но пък какво от това. Синдикалистите рекетьори ще избухнат в овации наместо в протести, Бойко Борисов ще обвини предишното правителство, че заради тях прави глупости, а ние... Ние ще продължим да си караме на студена вода.

Добави в Svejo

Ден на преводача - 2010

На 30-ти септември е професионалният празник на преводачите от цял свят.

Преди година се занимавах само с преводи, а от вече пет месеца основно се занимавам с... преводачи. Новата ми работа ми даде шанса да общувам с колеги от цял свят. Имах възможността да видя много примери както за безупречен професионализъм, така и за ужасни недоразумения. За моя голяма изненада се оказа, че много колеги дори през 2010 г. си позволяват лукса да не работят с преводачески памети, имат слаби компютърни умения и не умеят да превеждат „странни текстове“, в които има малко HTML код или символни низове.

Друго нещо, което открих за себе си, е, че преводаческата индустрия на запад работи с много по-кратки срокове и с много по-различни процедури, от тези, на които бях свикнала в българската практика. Там няма „2 страници за другата седмица“ - всичко се прави от днес за утре, а при по-големи поръчки се гони възможно най-краткият срок за предаване - като например 6 хиляди думи за два дни - който преводач се навие, той взима работата. Това разбира се са лоши новини за свободните професионалисти. На един колега, който превежда от немски на английски например, често му се налага да работи с международни компании, чиито срокове са в най-различни часови пояси. Той трябва да стои непрекъснато на компютъра през работния ден, който може да продължава различно - в зависимост от това, къде по земното кълбо се намират неговите клиенти. Това обаче се оказва не чак толкова голям проблем. Пазарът е толкова динамичен, че преводачът от горния пример може изобщо да не се притеснява, ако пропусне няколко поръчки. Ако работи с всякакви видове софтуери и спазва сроковете на поетите задачи, работа за него ще има със сигурност.

Мога да разказвам още много, но след няколко минути вече няма да е 30-ти септември, а бързам да споделя „подаръка“ си за колегите.

За моя голяма изненада тази година нито една фирма не се сети да пусне промоция на този ден, нито пък имаше някаква инициатива като например Working Together през 2009 г. Затова пък точно днес TDA обявиха новата си услуга за споделяне на памети, която можете да разгледате на този адрес: http://www.tausdata.org/index.php/language-search-engine

Пожелавам на всички колеги приятни преводи и... да не забравят да развиват социалните си умения ;))

Добави в Svejo

СОЛ

Самоосигуряващите се лица са една от често обсъжданите теми в блога. Това обикновено са упражняващите свободни професии, но също така и собствениците на „микро предприятия“ (всички еднолични търговци, семейни фирми, малки търговски и производствени предприятия с персонал до 10 наети лица).

В публикацията Фрийлансъри, телеуъркъри и други надомно работещи, обединявайте се! коментирах, че няма удобна дума, описваща човека, който работи „за своя сметка и на свой риск“ и обобщих вариантите, които съществуват в момента.

Онзи ден обаче темата получи интересно развитие. Оказа се, че в счетоводните среди самоосигуряващите се лица за краткост биват назовавани със звучното съкращение СОЛ.

Здравейте, как да определя дали СОЛ има необходимия осигурителен стаж за получаване на болнични.

Има необходимия осиг.стаж разбира се. СОЛ-а сигурно и трудова книжка си има.

...извършва личен труд- се осигурява и за извършващ личен труд, и като сол

Та... честито, СОЛ-ове! Получихте едно кратко и много удобно и правдиво за употреба название. Освен да ви поздравим с една „солена“ песен?



„Солено“ - Змей

Добави в Svejo

Ресурси за свободни професии

Тежки дни настанаха напоследък за свободните професии. Дори и да има работа, клиентите бавят плащанията, а в същото време хазната принуди самоосигуряващите се лица от 01.01.2010г. да плащат с 60% по-високи вноски за... хазната.

От три години дейността ми се управлява от законите на България, които касаят свободните професии и малките предприятия. За три години нещата се променяха само към все по-лошо: то не беше орязване на нормативно признатите разходи, то не беше премахване на данъчни облекчения, то не беше вдигане на минималния осигурителен праг и на максималния осигурителен доход, то не беше чудо. За това, как те третират данъчните и банките като самоосигуряващо се лице, пък хич не ми се говори.

Поради това, а и още около 10-ина причини, вчера преустанових свободната си практика и преминах на работа с трудов договор - за мое щастие отново в преводаческата индустрия.

Ще продължавам да пиша в блога за проблемите на езиците и превода, но като вече несамоосигуряващо се лице, едва ли ще имам повод да пиша за темите, свързани със свободните професии и малките предприемачи. Ако обаче сред вас има такива, които се интересуват от тези теми, можете да посещавате
групата на свободните професии във Favit:


или да четете последните новини чрез раздела за новини за самоосигуряващите се лица в Google News:

Добави в Svejo

Фрийлансъри, телеуъркъри и други надомно работещи, обединявайте се!

Отдавна си говорим с мои приятели, които упражняват свободни професии, че в българския език няма удобна дума като английската freelancer например, която да определя самонаетите и самоосигуряващи се лица. След блиц анкети в туитър и настоящия блог съм установявала, че хората, които знаят за какво иде реч, масово използват директната чуждица „фри(й)лансър“. „Свободен професионалист“ никой не казва, а пък „упражняващ свободна професия“ е твърде дълго. Какво да правиш... Очевидно явлението не е толкова широко разпространено в бита ни и съответно езикът няма икономичен начин за описването му.

Ситуацията обаче изглежда, че няма да се изясни скоро, а напротив ще се обърка още повече. Току-що прочетох следната статия:

Отсега набират майстори на козунаци за Великден
Трупаме стаж от надомeн труд
Теодора Йолчева

Осигурителен стаж да се натрупва и от вкъщи. Това ще предвижда Законът за надомната работа, който експерти от кабинета и синдикатите в момента пишат. Новият нормативен акт ще дава осигурителни права на всички, които не си изкарват прехраната по традиционния начин - с 8-часов работен ден в офиса или в магазина.
Работи се в три направления - надомна работа, т.нар. телеуъркинг, или работа с компютър от разстояние, както и създаване на агенции за временна заетост, обясни пред "Стандарт" зам.-шефът на КНСБ Пламен Димитров. Идеята е европейските закони, които уреждат тези въпроси, да бъдат изцяло въведени и у нас.
Сега България и Малта са единствените държави в ЕК, които нямат приети такива документи.
Тепърва предстои да се реши и как изработените с компютър или от дома дни ще бъдат приравнявани като стаж към постоянната заетост.

Само горните редове от въпросната статия ме карат да се плаша:

1. „Закон за надомната работа“ - айде много ми е интересно да видя какво аджеба ще измислят да напишат в такъв нормативен акт. В Гърция например хората, които работят вкъщи, могат да отчитат като разход 30% от наема и режийните разходи на жилището (ама пардон в БГ само фирми отчитат разходи - за останалите има „нормативно признати разходи“, така че това май няма да може да се запише)

2. Експерти от кабинета и синдикати щели да пишат закона. Мисля си за ЗЕС и Закона за събранията, митингите и манифестациите и лошо ми става!

3. „Новият нормативен акт ще дава осигурителни права на всички, които не си изкарват прехраната по традиционния начин - с 8-часов работен ден в офиса или в магазина.“ - ЩО ЗА ТЪПНЯ? Дали някой си мисли, че щом като не работя в някакъв магазин от 9 до 5, аз не си плащам осигуровките? Има си:

НАРЕДБА ЗА ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ НА САМООСИГУРЯВАЩИТЕ СЕ ЛИЦА, БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ НА РАБОТА В ЧУЖБИНА И МОРСКИТЕ ЛИЦА (ЗАГЛ. ИЗМ. ДВ - БР. 2 ОТ 2010 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2010 Г.)

Закон за данъците върху доходите на физическите лица

С голямо задоволство установих, че тази година НАП най-накрая са решили да направят и осведомителна кампания за самоосигуряващите се лица: който се интересува от темата, обезателно да прочете това:

Данъчно-осигурителни задължения на самоосигуряващите се лица през 2010 година

4. „надомна работа, т.нар. телеуъркинг, или работа с компютър от разстояние“ - последният да затвори вратата. Зорлем измисляме нови дефиниции за неща, които са си пар екселанс свободни професии. 

В България е необходим нормативен акт, който да дефинира ясно необходимата квалификация за извършването на дадена свободна професия [изискваща квалификация] и съответно да се дефинира как неквалифицираният надомен труд може да ти позволи да се регистрираш като самоосигуряващо се лице. Трябва да има диференцирани минимални прагове за осигуряване: не може човек, който бродира, да се осигурява на същия доход като един адвокат с десетгодишна практика.

За съжаление свързаната нормативна уредба в България е много неясна и несправедлива. Повечето свободни професионалисти в момента са управители на ЕООД-та, защото формулата с нормативно признатите разходи не работи добре и защото хората искат сами да избират каква осигурителна тежест да отделят за държавната хазна, при положение че в България осигуровките са де факто данъци. 

За момента единствено Синята коалиция говори за диференцирани минимални прагове, но това не е достатъчно. Нужен е не поредният закон-парцал, а смела и радикална реформа в много от съществуващите закони, която да насърчи хората сами да създават работните си места, а не да работят в сивия сектор или да се прежалват за уютността на трудовия договор и работата за „шеф“.

Ето и любимото ми видео по темата:

И още нещо: горецитираната статия изобщо не е отразила правилно това, което май е трябвало всъщност да бъде отразено, а именно прилагането на евродирективите за „работа от разстояние“ (telework) - или това, как ЕС се опитва да регулира работния ден на хората, които може да си спестят пътуването до офиса и да работят от компютъра вкъщи. Тук изобщо не става дума за пекари на козунаци или за учителстващи майки. Но нейсе... явно телеуоркърът ще е животно по-странно и от фрийлансъра...

Добави в Svejo

Психолингвистиката в данъчното

Четейки Социалното осигуряване в България през 2008 г., попаднах на следните няколко абзаца и реших, че си струва да ги споделя в блога. 

Вредата от използване на понятието „осигурителна тежест“

За съжаление понятието „осигурителна тежест“ трайно се наложи в публичното пространство и редовно се използва в дебатите, коментарите, анализите, официалните документи. Изрича се както от представители на законодателната и изпълнителната власт, на работодателите и синдикатите, така и от представители на медиите, когато се обсъжда размера на осигурителните вноски, разпределението им между страните в осигурителния процес и пр. Понятието „осигурителна тежест“ изразява негативно отношение към осигурителните задължения и въздейства възпиращо за доброволното им изпълнение и за възпитаване на съзнание за лична отговорност за социалната сигурност.

Големият дял на скритата икономика обуславя неблагоприятните стойности на коефициента на зависимост, коефициента на заместване на дохода и ниските средни стойности на пенсиите. Понятието „осигурителна тежест“ внушава тегоба и не благоприятства поведение, провокиращо подобряване стойностите на тези показатели. Докато отговорните и формиращите общественото мнение фактори волно или неволно го използват в публичното пространство, задължените по закон лица не биха могли да изградят съзнание за доброволно изпълнение на осигурителните задължения. Основополагащият принцип, не само на осигурителната система, но и на обществото, е солидарността. А тя е толкова по-възможна, колкото е по-доброволна. В социалната държава не се счита за тежест отделянето на част от трудовите доходи за лични пенсионни спестявания за в бъдеще, както и за издръжка на пенсионерите – родители и прародители на сегашните работещи.

От психолингвисична гледна точка „осигурителна тежест“ има негативен смисъл. Внасянето в обществените фондове на осигурителни вноски, ставката на които е разпределена между участващите страни в определено съотношение, е поведение на социално отговорни индивиди и работодатели. И затова в осигурителното законодателство присъства само понятието „осигурителна вноска“. Вместо понятието „осигурителна тежест“, по-коректно и по-насърчаващо би било при коментарите, дебатите, анализите да се използват думите „осигурителна вноска“ и „осигурителна ставка“, според контекста.

И ОЩЕ лингвистични (и принципни) наблюдения:

Доверието – фактор за стабилност
С голямо значение през последните години се изпъква факторът доверие в държавните институции и държавността. Силно деморализиращо въздействие и засилване на скептицизма сред населението причинява тревожното състояние в съдебната и правната система, в здравеопазването, в регионалното „благоустройство“ и други обществени сфери. Безбройните безнаказани случаи на използване на властта за лично облагодетелстване и осезателното сливане на властта и капитала въздействат отблъскващо и демотивиращо. Напоследък особено актуална стана поговорката: „За кокошка – няма прошка, за милиони – няма закони.“ При това положение е трудно да се агитира за доброволно и съвестно изпълнение на трудовите, осигурителните и данъчните задължения. Да се разчита само на методите на санкцията и принудата е нереалистично – колкото те са по-силни, толкова повече се подхранва корупцията или се импулсира изобретателността на нарушителите на законите и правилата. Мерките на принудата и ефективния контрол следва да бъдат постоянно съпътствани и от мерки, ориентирани към насърчаване и възпитаване на доброволното изпълнение.

Държавата чрез институциите е призвана да служи на гражданите. Както институциите, така и гражданите имат права и задължения. За задължения на гражданите държавата със своите институции и власти, както се казва „гони до дупка“. Но за задълженията на институциите към гражданите не се държи сметка. Когато дадена институция например бави плащания към гражданите, не се начисляват лихви, чрез които да се компенсира забавянето, а когато гражданин не изплати своите дългове навреме, му се събират с лихва. Липсата на такава реципрочност би трябвало да се запълни.

Обратът в мисленето на гражданите за повече доверие и собствена отговорност е възможен, когато биват обслужвани бързо и компетентно от институции с нов, по-човешки дух и облик, показващи съпричастност и съзнателност.

Забележка: Курсивът е мой. Запазен е правописът на оригиналния документ.

И... както се казва... „Ама... ние това много добре го знаеме!“ 

Добави в Svejo

Свободна професия. Що е то?

(източник)

Що е то „свободна професия“ и има ли почва у нас?

Най-накратко под „упражняващ свободна професия“ се има предвид квалифициран човек, който работи сам за себе си, а не отдава труда си под наем на по-големи сдружения. Това са адвокати, архитекти, счетоводители, дизайнери, програмисти, преводачи, консултанти, журналисти, писатели, художници и т.н.

Английският термин е freelancer. На български точният аналог е „упражняващ свободна професия“. Говорила съм тук по много теми, свързани със свободните професии, но ми е любопитно да видя мнения и забележки от по-широка аудитория.

- Знаете ли, че това е вид правна форма за развиване на стопанска дейност?
- Знаете ли какви са предимствата й пред останалите стопански субекти?
- Знаете ли какво означава „свободна професия“ на данъчен език в България? А в чужбина?
- Знаете ли как бихте могли да започнете да упражнявате „свободна професия“?

Моля, дайте своя отговор в анкетата вдясно или оставете коментар под тази публикация.

Редакция: дали свободната професия е подходяща за вас, можете да откриете в публикацията 

Регистрация на свободната професия - да или не?

Добави в Svejo

Сто клишета в минута

Добави в Svejo

За данъците с любов

В предната тема се получи много разгорещена дискусия за облагането на приходите от реклами на сайтове в интернет, която сериозно разбуни духовете в Мрежата през последните дни.

Истината е, че системата за облагане на доходите на физическите лица в България е много изостанала, нечестна и пълна с достатъчно бюрократични спънки, които по-скоро да те отказват да си честен данъкоплатец, отколкото да те насърчават. Много се надявам един ден тук да имаме справедливо здравеопазване и социално осигуряване и всички с радост да отиваме на гишето в НАП, за да осигуряваме старините си и добрите грижи за нашето здраве.

Дотогава предлагам една карикатура на известния блогър-преводач-карикатурист mox, който също се е чудил как да си плаща данъците и същевременно да остане конкурентоспособен :)

(източник Mox & Calvo: How to pay taxes and remain competitive)

Добави в Svejo

Блогърска истерия: „Аууу - осигуровки!“

Бях решила да не пиша по тази тема, защото си е чиста проба провокация, но се уплаших от дълбоко „възмУтените и огОрчени“ изцяло погрешни коментари по темата в Мрежата, затова - в качеството си на старо „самоосигуряващо се лице“, ще внеса светлина по случая.

Какво разбуни духовете?
Моят приятел Преслав Недев е публикувал една иначе чудесна статия, но пък със страшно подвеждащото заглавие „Данъчните удрят блогърите с осигуровки“. След него други онлайн издания са препечатали информацията, без да я представят с нужните обяснения и сега де що има писачи в Мрежата са започнали тюхкане до възбог, че - видиш ли - те блог си пишели, а лошата държава щяла да ги кара да плащат данъци.

Та... ето я ябълката на раздора:

писмо Изх. № 24-34-35/06.04.2009 год. Относно: дължимите осигурителни вноски и данъчното третиране на доходи, придобити от физически лица за реклама в Интернет сайтове, осъществявана от трети лица в системата за въпроси и отговори към Националната агенция за приходите.

Какво пише в това писмо и как да го тълкуваме?
Лицето Петьо е физическо. Т.е. няма фирма и на всичкото отгоре не е регистрирано по БУЛСТАТ като свободна професия. Но пък купува домейни, прави сайтове, получава пари от реклами. И пита Петьо НАП „Какви пари дължа за данъци и осигуровки?“.

НАП към Петьо
В горното писмо НАП не казва нищо ново, а просто обяснява на Петьо, че тъй като той получава документирани приходи (Гугъл нали знаете, че издава „инвойси“ заедно с парите, които ви праща?), то той дължи данъци И осигуровки върху тях:

1. като по граждански договор, ако няма пукната регистрация по Булстат
2. като доход на свободна професия
3. като фирмен приход, ако има ЕТ, (Е)ООД или нещо друго.

Това са принципни положения и важат при всички случаи. Каквито и пари да вземете като физическо лице - ОТ БЛОГОВЕ ИЛИ НЕ - вие винаги дължите и данък, и осигуровки. Или за да е ясно: физическите лица дължат както данъци, така и осигуровки върху приходите си, а фирмите - само корпоративен данък, а осигуровки - само в случай че имат служители.

Важна „фатка“
Разходи могат да декларират само фирми, така че хостинги, мостинги, разходи за хонорари на автори и т.н. важат само ако имате фирма. В България не се признават де факто разходи на неюридическите лица, а им се отпускат т.нар. „нормативно признати разходи“. Т.е. в общия случай: ако за годината изкарате от блога си 10 хил. лева (от реклама, от какво друго??) тази година, облагаемата сума е 6 хил. (тъй като НПР за авторски труд е 40%) , върху която дължите първо осигуровки в размер на 29,5% от тях, я после и 10% данък върху разликата.

Каква е тая работа с осигуряването???
Всяко лице, което работи, трябва да плаща осигуровки - тече му стаж, осигурява си старините. Ако работи по трудов договор и от време на време заработва нещо допълнително (по граждански договор например), то през годината може да си се осигурява само за едната дейност (трудовия договор), а накрая с попълването на данъчната декларация, ще си плати данъците и осигуровките и за допълнителните приходи. Т.е. ако работите някъде на трудов договор, а изкарвате пари от блога си: спокойно. Накрая на годината ще им плащате данъците и осигуровките.

Има и нещо полезно в цялата работа в крайна сметка
Ако не работите никъде, нямате фирма, а получавате достатъчно пари от блоговете си, вече имате възможност да се регистрирате като свободна професия и съответно самоосигуряващо се лице и да си плащате месечните осигуровки. Ето го малко по-добре казано

всеки блогър трябва [„АКО ИСКА“ - бих казала аз] да се регистрира като упражняващ свободна професия – например „писател” в Регистър БУЛСТАТ, след това да подаде декларация образец Окд-5 в НАП – за започване на упражняване на свободна професия – писателска, журналистическа и т.н., без значение дали получава доходи от нея. В случая – осигурителните отношения – нямат значение по отношение наличието или липсата на доходи. Достатъчното основание е, че се полага труд – пишат се статии в свой блог. А щом пишат, значи се влагат трудови ресурси, губи се времето, хабят усилия, дори има и разход на време да популяризира своя сайт.

Само внимавайте, защото като свободна професия вече може и да имате БУЛСТАТ и правото да пишете опростени фактури, но месечните осигуровки стават неизбежни. Т.е. ако изкарвате под 433 лева/месец чисто от блога си, свободната професия не е за вас. Плащайте си точно дължимата сума по гражданските договори/служебни бележки/инвойси от чужбина и се задоволявайте с аналогичния стаж, който ви се признава.

Моята препоръка
Ако имате солидни приходи и разходи, на вас задължително ви трябва фирма (ЕООД например). Ако имате спорадични дребни приходи - документирайте ги с граждански договори. И всичко ще бъде наред.

ВАЖНО: 24.07.2009 г. Прочетете статията на Преслав Недев Осигуровките за блогърите. Не е ли време за официално разяснение на НАП?. В нея са посочени по-подробно възможните сценарии за деклариране на доходи, компилирани са всички последващи коментари на НАП по темата и най-вече се посочва, че: „Блогърите, които не печелят от блоговете си, могат и да не четат следващите редове.“

Добави в Svejo

Нечувана наглост = НОИ

Не, не и не! Някои хора просто нямат граници на наглостта си! Преди малко в голям информационен сайт зрението ми отново бе нападнато от поредния рекламен банер, който е повече от неверен, подвеждащ и безсмислен:

„Необходим ли ви е бърз достъп до информация за вашите обезщетения за болест и майчинство?“ ни питат на горния банер. Ако щракнем, биваме прехвърлени към страницата на НОИ www.noi.bg. Щеше да е хубаво, ако се отваряше специална страница, на която да се вижда поле за ЕГН и с едно натискане на бутона да се виждат данните, които ви интересуват...

ДА, АМА НЕ!!!

Първо на първо, отваря се началната страница на сайта на НОИ и оттам трябва да започнете да търсите това, което ви интересува. Задачки за домашно:

1. Намерете страницата, на която са описани „вашите обезщетения за болест и майчинство“ и посочете колко време ви е отнело.

2. Пребройте колко услуги на НОИ се предоставят чрез SMS. Аз намерих само 1 (една)!

Второ на второ, за да видите осигурителния си статус за минал период, трябва лично да сте взели от НОИ персонален идентификационен код чрез подаване на съответната
Молба за получаване на ПИК Кодът се издава в тридневен срок след подаване на молбата.

Трето на трето, НОИ не актуализират данните, които се показват в интернет. Лично моите данни за 2007 г. още си стоят без отразени годишните доплащания за осигуровки. Така че забравете да следите за тези данни от интернет -- само на гише и само при личен контакт в НОИ.... Или в НАП?? Аз от много отдавна съм се отказала вече да идентифицирам по кои параграфи могат да ми дадат информация НОИ и по кои -- НАП.

Много пъти съм заявявала: абсурдно е да се надява човек, че ще свърши работа по интернет с българските държавни институции. Лично на мен такъв излишен стрес ми причиняват тези служби, че съвсем целенасочено избягвам всякакъв допир с тях и специално си плащам на счетоводител, който да ме представлява. Моля, ако някой има положително мнение по въпроса -- нека да го сподели. Допускам и силно се надявам моят опит да е изключение!

Добави в Svejo

Аналогова нация

Като човек, чиято работа е свързана неразривно с компютрите и интернет, винаги ме е интересувал въпросът „хартиените операции“ да се извършват електронно. Ето кратък списък на нещата, които стават и които НЕ стават електронно в България:

ЕЛЕКТРОННО
- Благодарение на epay.bg и любимата ми банка от 2005 г. не съм плащала нито една своя сметка офлайн.

- Пазарувам от чужбина благодарение на факта, че светът вече приема пари и от български дебитни карти. НОВИНА: epay.bg и moneybookers.com вече си сътрудничат и ако поради някакви съображения не искате да използвате директно картата си, можете да пазарувате от чужбина по интернет, като използвате новата им услуга.

- Така ненавиждам традиционните пощенски и куриерски услуги, че почти две години вече издавам само електронни фактури, като досега ги подписвах с електронен подпис. Факт е обаче, че тази практика така и не стана широко разпространена и затова в текста на фактурите си бях включила няколко разяснителни абзаца.
ИНТЕРЕСНО: от 1 януари т.г. отпадна подписът на съставителя на фактурите. За любознателните: чл. 114, ал. 1, т. 6 от ЗДДС + т. 58, 59, 60 от Допълнителната разпоредба към ЗДДС. За бързащите: вече няма нужда да слагаш подпис (нито мастилен, нито електронен) върху издаваните от теб фактури (нито като фирма, нито като свободна професия). Т.е. тази благина „електронният подпис“ за мен се обезсмисля и от тази година няма да го подновя. По-долу са изброени още причини защо вдигам ръце от електронния подпис.

АНАЛОГОВО
- Една от причините да си взема електронен подпис беше, за да мога да подавам по интернет безумните документи на НАП, които се изискват от мен като самоосигуряващо се лице. Да, ама не. Два работни дни ми отидоха да се разправям с бъгавите им софтуери, да звъня на поддръжката им и да говоря с некомпетентни служители, които отказваха да се идентифицират по телефона. Накрая наех счетоводител, който да ходи на крак в НАП да носи всеки месец тъпата Декларация 1. Не че не мога да ходя сама - гнус ме е.

- Като си поръчвам неща от български онлайн магазини, вече плащам само в брой в момента на доставката. Писна ми да превеждам пари по банка и те после да ми носят половината поръчка и смачкани левчета „ресто“. Писна ми, когато поръчвам и съответно плащам електронно за едно нещо, те после да ми звънят „Ма нямаме точно такъв тиган сега. Не искате ли подобен от една друга фирма?“ и после с дни да се разправям по телефона, докато най-накрая успяват да ми върнат парите на сметката.

- Докато системата е такава, като описаната по-горе, на мен електронен подпис не ми трябва! Мартин Димитров пита Защо човек да не може да гласува на избори от компютъра вкъщи?

Стандартите и изискванията към системата за електронно гласуване са както и към системите за електронно банкиране. Щом можем да поверим парите си на такъв вид банкиране, защо да не поверим гласа си на система със същите стандарти за сигурност?

Защото докато държавната ни администрация е на тоя хал, НЯМА ШАНС ние обикновените граждани да бъдем облекчени от хартиените бюрократични процедури и изискването лично да комуникираме с държавния апарат. Да - банките и чуждестранните доставчици са разбрани хора и им имаме доверие, поради простата причина, че действително работят, но държавата (на която също сме един вид клиенти) е далеч от тях в това отношение.

Добри новини все пак има:
Първо, по-лошо просто няма как да стане и второ, има и други, които са толкова зле, колкото нас. (Между другото с ей тия два аргумента можеш да се успокоиш по почти всички проблеми в родината: правителството ни например редовно ги ползва.)

Вижте как страдат в САЩ по тези теми:

(видяно за пръв път при Комитата)

А да и още една добра новина: вие, които ще прочетете тази статия, сте едни от много малкото хора в България, които не само че използват интернет, но и четат блогове. Също така по-голямата част от вас никога не са чувствали нужда от електронен подпис или директни разправии с НАП и НОИ. Така че щом по-голямата част от народа не е засегната, хич няма да легнем да се тръшкаме сега...

Добави в Svejo

Обобщение за септември

Farm on the road to Treshtenik, Bulgaria. By Klearchos

Както винаги септември донесе повече работа, много събития и богата програма за октомври. Ето накратко какво се случи в повечето области, за които пиша:

Новогръцка филология
С колегата Марфи започнахме подготвянето за преместване на сайта на специалността ни от СУ на нова платформа (блог), което ще стане точно за нейния трети рожден ден: 1-ви октомври т.г.
На 4-ти октомври ще се състои Международен семинар за превод, организиран от Новогръцка филология, СУ и Нов български университет. Събитието ще се проведе в Нов български университет, 4-ти октомври от 9:30. Повече за семинара можете да прочетете на специалната страница за него.

Блогове
Най-новото попълнение сред блоговете на мои приятели е Klearchos' Guide to the Galaxy . Клеархос е невероятен фотограф, който публикува доста от снимките си от различни места в България в своя блог с коментари на гръцки и английски език. Тази случайна среща доведе до интересна комуникация и обмен на идеи и не след дълго Клеархос се присъедини към един общ проект, който направихме заедно с Пеб и Марфи.
Създадохме 1000WordsPerPicture.com с идеята там да публикуваме снимки, с които да изразяваме впечатленията и идеите си само визуално. Дали успяваме е друг въпрос, но така или иначе този блог си е просто за забавление:)

Преводи и четива
Преводите са традиционно много за „следлетния сезон“ и това е основната причина за факта, че този месец успях да събера вдъхновение колкото за една единствена статия. Новото е, че започнах да се занимавам с преводи в областта на печатните медии. Това ме накара да изоставя блоговете и осведомяването от интернет в полза на някои печатни публицистични издания: основно исках да видя какъв език се използва, какви теми се подбират, графичен дизайн и цялостен стил. Разочаровах се набързо от ежедневниците и реших, че ще видя какво се случва при седмичните и месечните издания. Изключително много ме впечатлиха списанията „Тема“ и „Мениджър“. Богат език, интересен подбор на теми, отличен дизайн и не на последно място: хубава хартия - дреболия, но се оказа, че е далеч по-приятно да четеш обобщението и анализите на събитията от седмицата (Тема) в прибрания стегнат вид на списание с хубава хартия в сравнение с изсипващия се от едно найлоново пликче вестник, придружен от 1 „lifestyle“ притурка и 5-6 рекламни брошурки.

Свободни професии
Дали по „светлия“ пример на България, или поради проблемите със социалната реформа (свързана с преливането на средства от по-богатите пенсионни фондове към по-бедните), но Гърция също реши да въведе данък от 10% върху необлагаемия допреди доход на свободните професии от 10500 евро на година. Тълкувам този ход като доста хитър: повечето свободни професии нямат синдикати и работят изцяло „на частно“ и съответно по-трудно и по-неефективно могат да се възпротивят в сравнение с работниците в енергийния сектор например. Явно не само в България „свободните професии“ вече са изживели времето си и съвсем скоро ще отстъпят пред фирмите като начин за организиране на бизнес дейност.

Инициативи
НАЦИОНАЛНА ПРОТЕСТНА ПОДПИСКА СРЕЩУ ТРОЙНАТА КОАЛИЦИЯ

Бъдете активни:)

Добави в Svejo

БДС EN 15038 - стандартът за преводачески услуги

Както съм казвала и преди, професията на преводача в днешно време преживява един от своите най-златни векове. Двата основни фактора за това са глобализиращият се пазар и Европейският съюз (за Европа). Ето например, ако преди 10 години в България да си преводач, е означавало да превеждаш или художествена литература, или „общински документи“, то днес ситуацията е съвсем различна. Доста от агенциите, които преди са се занимавали само с „преводи и легализации“, вече участват в търговете на Европейския съюз (и ги печелят), станали са подизпълнители на големи международни агенции, които обслужват гигантски клиенти с глобално присъствие, и са се преориентирали към един далеч по-технологичен и „конвейерен“ тип на работа.

При тези условия и при старанието на Европейския съюз да стандартизира всяка съставка от ежедневието на своите граждани беше въпрос на време да се приеме специален стандарт за преводаческите услуги и изискванията за предоставянето им.

БДС EN 15038:2006 е европейски стандарт, чиято цел е „да определи изисквания относно предоставянето на качествени преводачески услуги“.

Този стандарт не се прилага за устни преводачески услуги.

Как да си го набавим?
За съжаление този стандарт не се разпространява безплатно и съответно може да стане достояние само на тези, които биха искали да си го закупят. Това може да се направи от страницата на Българския институт за стандартизация. Английската версия струва 27 лева, а българската - 30 лева без ДДС. Добрата новина е, че стандартът се предлага както на хартиен носител, така и в pdf формат. Аз, разбира се, си поръчах pdf формата, но разочарованията ми бяха много: електронният магазин на БИС се оказа доста „аналогов“ и след плащането се наложи осъществяване на специален контакт, за да питам какво се случва. Оказа се, че pdf файловете не се изпращат по имейл, а на диск чрез куриер и за сметка на получателя. Това на практика означава скрит разход за доставка, който никъде не се упоменава при даването на поръчката, и забавяне от няколко дни, което само може да дразни. Както и да е. След като преживях и тази перипетия, станах гордата собственичка на защитен от копиране pdf файл, носещ моето име и номера на фактурата на всяка своя страница.


За кого е предназначен този стандарт?
БДС EN 15038:2006 „определя изискванията към доставчиците на преводачески услуги (ДПУ) по отношение на човешките и техническите ресурси, управлението на качеството и на проектите, договорната рамка и процедурите“.

ДПУ е и преводачът, и редакторът, и агенцията. В контекста на този стандарт обаче предоставянето на преводачески услуги се разглежда като верига, в която всеки има своята роля. Съответно желаещите да придобият сертификат по този стандарт трябва да предоставят по-голямата част от услугите, съставляващи тази верига.

Мрежата е пълна с информация за всичко необходимо за сертифициране по БДС EN 15038:2006 и затова без да се спирам подробно на темата, само ще посоча в края на статията връзки към интересни допълнителни източници.

Тук ще направя единствено обобщение на текста на самия стандарт и ще разгледам по-подробно частта, която се отнася за самия преводач.

За какво се говори в БДС EN 15038:2006?
Българският текст на стандарта се състои от 20 страници, на които стегнато и ясно са маркирани най-важните елементи от веригата на превода и какво трябва да представляват, за да отговарят на изискванията.

Разделите са следните:

1. Обект и област на приложение.
2. Термини и определения
3. Основни изисквания (човешки ресурси, технически ресурси, система за управление на качеството, управление на проекта)
4. Отношения между клиентите и ДПУ (запитвания, оферти, споразумения)
5. Процедури, приложими за преводаческите услуги.
5.1. Общи положения
5.2 Управление на проекти за превод
5.3. Подготовка
5.3.1 Административни аспекти
5.3.2 Технически аспекти
5.3.3. Езикови аспекти
5.4 Процес на превода
5.4.1 Превод
5.4.2 Проверка
5.4.3 Редактиране
5.4.4 Препрочитане
5.4.5 Коригиране
5.4.6 Последна проверка
6. Услуги с добавена стойност
Приложение А: Информация относно регистрирането на проекта
Приложение B: Предварително техническо обработване на превода
Приложение C: Анализ на текста на оригинала
Приложение D: Стилистични указания
Приложение E: Примерен списък на услугите с добавена стойност

Раздели 1 и 2 описват общи положения, а 3, 4 и 5 до 5.3.3 покриват аспекти, които в общия случай попадат в задълженията на агенциите, а не на преводача. Раздел 6 препраща към Приложение E.

Самите приложения са маркирани до едно като „информационни“, като информацията, която побират на по една страница, е изключително ценна и възнамерявам съвсем скоро на всяко едно от тях да посветя отделна публикация.

Тук ще разгледам раздел 5.4 Процес на превода и неговите подточки, защото той е пряко свързан с работата на преводача и защото сам по себе си пише историята на науката технология на превода за 21-ви век.

Дефиниции, които трябва да отбележим:
превод
предаване на информация от езика на оригинала на езика на превода в писмена форма
доставчик на преводачески услуги (ДПУ)
лице или организация, които предоставят преводачески услуги
преводач
лице, което извършва превод

В раздела, който пряко се отнася до преводачите, се посочва накратко следното:

5.4.1 Превод
Преводът трябва да предава правилно смисъла на оригиналния текст и да спазва правилата на езика цел И внимание: „да удовлетворява инструкциите, получени при възлагането на проекта“. Т.е. може в речника да пише, че „интернет“ се пише с малка буква, но ако клиентът иска с голяма: преводачът трябва да се съобрази.
По време на превода преводачът трябва да се съобразява с: терминологията, граматиката, лексиката, стила, местните особености, форматирането, предназначението и целта на превода. На всяка стъпка и особено що се отнася до стила и форматирането, преводачът трябва да се абстрахира от личното си мнение и да превежда СПОРЕД ИЗИСКВАНИЯТА НА КЛИЕНТА.

5.4.2 Проверка
След като завърши превода, преводачът трябва сам да си го провери и да нанесе нужните промени. Проверка не означава редакция:)

5.4.3 Редактиране
Тук текстът сменя своя адресат и казва:
„Доставчикът на преводачески услуги трябва да осигури редактиране на превода.“
Т.е. редактирането не е задължение на преводача, а на редактора, който „трябва да бъде различен от преводача и да има подходяща компетентност за езика на оригинала и за езика на превода“. Т.е. за да кажеш, че е налице редакция, трябва тя да е била осъществена от редактор. Не са редки изискванията за предаване на превод в оригиналния документ в Word и в редактирания му вид, в който задължително трябва промените да са отбелязани чрез функцията „Track changes“ (Проследяване на промените). Това е много добра практика, която трябва да стане популярна сред клиентите на преводачески услуги. Ако клиентът си плаща за редакция (а не само за превод и проверка), той трябва да изиска доказателство за редакцията, защото възможността за „шмекеруване“ от страна на един некоректен ДПУ е огромна.

5.4.4 Препрочитане
Когато изискванията на услугата го включват (т.е. КЛИЕНТЪТ го е изискал), ДПУ трябва да подсигури редактор експерт, който да „извърши редактиране от експертна гледна точка само на един език, за да оцени пригодността на превода за предвидената цел и да препоръча коригиращи действия“. Т.е. това е човекът, който трябва да прецени дали преводът предава вярно смисъла, дали са спазени всички правила на езика цел и най-вече: изискванията на клиента.

5.4.5 Коригиране
Когато изискванията на услугата го включват, ДПУ трябва да го осигури.

5.4.6 Последна проверка
ДПУ трябва да потвърди окончателно, че „предоставената услуга отговаря на изискванията за услугата“.

Да обобщим:
В ръцете на преводача е само преводът (както го видяхме дефиниран по-горе) и проверката. Всичко останало, което се определя като „преводаческа услуга“, попада в задълженията на други лица. Ето затова е небходима стандартизация. Ето затова трябва да има строги правила, които да се познават от всички (клиенти и доставчици на услуги), за да може качеството да бъде гарантирано и проследимо, а не въпрос на късмет да попаднеш на правилния човек с правилното настроение.

Друга важна историческа промяна е утвърждаването на фактора „клиент“. Няма период от историята на превода, в който изискванията на клиента да са заемали толкова важно място. Колкото и неблагодарна и непрестижна да е била преводаческата професия през различните епохи, мнението дали преводът да е свободен или буквален, красив или верен и т.н. и т.н. винаги е принадлежало на преводача. През 21-ви век обаче, когато преводът е толкова масирано явление, а преводачът е само брънка от веригата, предоставяща не просто превод, а услуга - това е положението:)

Забележка: всички цитати по-горе са взети от стандарт БДС EN 15038:2006 „Преводачески услуги. Изисквания относно предоставянето на услугата“

Връзки
Закупуване на стандарт БДС EN 15038
Обучение за одитори по качество на преводаческите услуги
The new European standard for translation services - 60-минутен запис на онлайн семинар (уебинар), проведен от SDL Trados на английски език. Изисква се регистрация и изтегляне на специална програма за възпроизвеждане на файла.
Пример за фирма, извършваща сертифициране по EN 15038
Преводачите ще могат да се сертифицират (статия)
Европейският сертификат EN 15038:2006 е знак за високо качество на преводаческите услуги (интервю)

Литература
Врина-Николов, М. (2004). Отвъд пределите на превода. Историята на една дихотомия. София: ИК „Колибри“.
Cox, Ch. (2006). The Translation Service Provider’s Guide to BS EN 15038, GeoLang Ltd, ed. BSI Business Information

Добави в Svejo

Занаятът да превеждаш бля-бля-бля

Наскоро в proz.com беше публикувана горната анкета. На въпроса „Кое твърдение описва най-добре превода?“ най-популярният отговор е „Това е занаят“. Цели 35% от гласувалите преводачи са пренебрегнали възможностите изкуство, работа, вродена способност и наука и са избрали „занаят“.
И съвсем логично. Професията на преводача процъфтява в наши дни. Освен книги вече превеждаме сайтове, софтуери, ръководства, маркетингови материали, договори и какво ли още не - все във връзка с масовата консумация и глобализиращия се пазар. Тези преводи не изискват творчество (1), а запретване на ръкави и оборудване на едно компютърно работно място с всичко необходимо за продължително седене: удобен стол - за предпочитане с облегалки и възможност за въртене, поставки за китките - за клавиатура и мишка и обезателно очила с антирефлексно покритие.
Теорията на превода, която важи за този тип преводи, е проста и ясна: придържайте се към текста и гледайте крайният вариант да е четим от носителите на езика цел (2).
И всичко щеше да е чудесно при изпълнението на 1 и 2, ако не съществуваше това ужасно нещо, наречено

gobbledygook

Това е така досадното „бля-бля-бля“, заучените фразички, които трябва да се напъхат в един рекламен или разяснителен текст за даден продукт, за да е сигурен клиентът, че действително говорим за „цялостно решение“, „ново поколение“, „пазарен лидер“ и т.н. и т.н.
Изобщо не съм първата, която роптае срещу това идиотско бръщолевене. Ето какво казва David Meerman Scott в статията си „The Gobbledygook Manifesto -- Cutting Edge! Mission Critical! An analysis of gobbledygook in over 388,000 press releases sent in 2006“

Oh jeez, not another flexible, scalable, groundbreaking, industry-standard, cutting-edge product from a market-leading, well positioned company! Ugh. I think I'm gonna puke!

Ето и малко статистика:

(източник)

Някои преводачи казват: „Аз не спазвам принципа Gobbledygook In Gobbledygook Out (Бля-бля влязло, Бля-бля излязло), защото след това читателите ще ме псуват мен.“. Какво правим обаче, когато един текст е съставен само от такива брътвежи, примесени с рекламни лозунги по 7-8 на страница?

Някой изобщо издържал ли е да прочете един такъв текст от край до край? И нещото, което най ми е чудно: ЩО за човек седи и пише 18 страници за нещо, което може да се побере на ЕДНА?

Или може би аз съм в грешка? При усвояването на уменията за писане на литературните интерпретативни съчинения, с които приемат родните университети, се посвещава изключително много време на техниката в текста да се пъхат високопарни и завъртулени изрази, така че да не остане никакво съмнение у читателя, че сме интерпретирали де що има за интерпретиране. Само че, драги мои, това изобщо не са текстове, които се публикуват, още по-малко четат от някого. Тези текстове се четат веднъж, оценяват се и се изхвърлят в забвение. Това, че Cambridge изпитват писане на статии, писма, доклади, предложения, критики и есета, нищо не означава. Какво ли разбират англичаните? Ще ми санкционират използване на клишета и ще ми ограничават мисълта в 350 думи! Ние искаме да пишем по 20 страници глупости!

В момента ми е кофти, че вече преведох 60 страници безумен текст във възхвала на един обикновен софтуер и ми остават още 20.

Обръщам се с молба към всички: недейте да насърчавате този стил на писане - нито като писатели, нито като читатели. Търсете различните фирми, които не вярват в тези заклинания за (не)успешен маркетинг и докладвайте, за да можем да изплакнем око.

Добави в Svejo

До България и назад

Така се случи, че тази събота ще пътувам за България и ще се върна в Гърция в понеделник. Това непланирано пътуване ме подсети, че мога да свърша някои други работи и започнах приготовленията.

Позитивните неща :)

- Ползвам софтуерен телефон от Макс Телеком и си звъня успешно (и доста евтино) по разни институции и агенти. Качеството на връзката е отлично и хората ми вдигат, защото виждат номер на дисплеите си - неща, които ползването на skype за провеждане на телефонни разговори не може да ти предложи. Браво на Макс Телеком:)

- Ползвам услугите на ЦКБ, epay & Infonotary - съответно банка, плащания през интернет и електронен подпис. Какво да кажа за тези фирми? Ползвам услугите им вече 5 години (Infonotary - от една) и съм абсолютно възхитена от тяхното обслужване. Не е необходимо да се впускам в подробности, но поради факта, че се намирам в чужбина, не веднъж съм ги вдигала на пожар хората и те винаги са били любезни и абсолютно професионални в отношението си към мен. Абсолютен фен съм на всички служители от тези български фирми до такава степен, че вече се гордея с около 30% повече, че съм българка:)

- Ще си подам молба за издаване на Европейска здравноосигурителна карта. Намерих в интернет къде трябва да се подаде молбата, звъннах на дадения телефон и за мое щастие ме уведомиха, че издаването отнема не 30 дни, както бях прочела на страницата на НЗОК, а 15. Хвала:)

- Ще видя новородената си племенничка:) Това да купуваш роклички за бебета било голяма работа:)

Отрицателните неща :(

- Вече е юни, но все още данъчните не са обработили моята декларация и осигурителни вноски. Разбирай: подала съм си всичките декларации (самоосигурявам се видите ли и историята е страшна - добре, че имам счетоводител), платила съм си всички данъци и осигуровки още през януари и 6 месеца по-късно аз все още не мога да удостоверя своя осигурителен доход. Много яко, няма що. Ако бях служител на трудов договор, ситуацията щеше да е коренно различна. Дотук с насърчаването на свободните професии.

- Изобщо не крия, че ми трябва удостоверяване на дохода, не за друго, а за да го използвам пред гръцките институции. Съвсем скоро ще прехвърля данъчната ми регистрация и осигуряване в Гърция. Защо ли?

Защото България е супер справедлива държава (прочетете точка 3 от статията „ДА ВИДИМ СЕГА КОЙ Е ЗА НИСКИ СПРАВЕДЛИВИ ДАНЪЦИ ЗА ВСИЧКИ“) и защото реши, че от 2008 г. свободните професии трябва да спрат да бъдат така високо привилегировани и взе мерки, чрез които тази година данъците и осигуровките, които ще трябва да заплатя аз конкретно, са между 2 и 3 пъти по-високи. Да си кажа честно, през 2007 г. плащах с охота осигуровките си в България (въпреки че си ходя на частни лекари и зъболекари), защото знам, че осигуровките, които баба ми и дядо ми са плащали някога, отдавна са отишли на вятъра и че всъщност техните пенсии идват от нашите вноски. През 2008 г. държавата обаче реши, че аз попадам сред мизерните 4% от приходите на социалното осигуряване и реши, че няма да се разсърдя, ако ме обложи 2-3 пъти отгоре. Какво да направя? Да стачкувам? Не мога. Да махна с ръка и да продължа да си плащам? Аз да не съм луда? Да плащах поне за нещо, а то за две пломби и за две-три направления за частни лекари и лаборатории? Да бе да.

Ще съм справедлива и аз към себе си. В Гърция осигурителната тежест за самоосигуряващите се лица не е 31,5 % + 10% плосък данък върху целия ти доход. В Гърция осигурителната тежест е 20% и данък няма за годишни доходи до 10000 евро. В Гърция ми признават като фирмен разход наема и 30% от сметките на жилището ми за ток, вода и отопление. В Гърция дори без документи, че съм осигурена ми направиха рентгенова снимка на крака, когато имах фрактура и нито ми писаха 2 часа протоколи, нито ми искаха направления и доказателства, че са ми платени здравните осигуровки в България.

Мъка ми е да си кажа честно. Има хиляди неща, които вървят отлично в България - не случайно започнах с възторжени слова за българските фирми, на които съм клиентка. Но държавата се е запънала на ниво отоманско данъчно облагане и всеки мой досег до нейните институции води до алергични реакции, съсипани нерви и грешни пари. Колко може да ме крепи моят алтруизъм? Обичам страната, мразя държавата, казват анархистите. Вярвам в частната инициатива и професионализма на своите сънародници, но как мога да съм част от това, ако държавата ми ме дере и тормози?

Мъка ми е, но докато в България не си дойдат на място нещата, няма как да й стана отново данъкоплатец. Аз ИСКАМ да плащам данъци, но когато са справедливи.

Точка:)

Добави в Svejo

Разплащания чрез интернет в България и чужбина без кредитна карта

Информация по темата в мрежата колко искаш, та чак да се удавиш. Тук ще се опитам кратко и ясно да обясня какво ви трябва, за да можете да извършвате електронни транзакции без кредитна карта.

За транзакции в България:

Необходима ви е дебитна карта Maestro. Веднага щом ви я издадат от банката и имате някакви пари в нея, си правите регистрация в epay.bg. При регистрацията първата ви работа е да отидете на Карти и микросметки -> Регистрирайте Вашата карта на банкомат. Системата ви издава специални кодове, които надлежно си записвате на едно листче и заедно с указанията и новата ви карта, отивате на първия срещнат банкомат. След като изпълните указанията, дадени ви на предната стъпка, вече ще можете да плащате своите сметки за телефон, GSM, ток, вода и най-важното: ЗА САМООСИГУРЯВАЩИ се лица - можете да си плащате осигуровките през системата на epay.bg. Също важно: можете да правите преводи към други банкови сметки, стига да знаете IBAN кода на нужната сметка.

УЛОВКИ: За всички по-горни действия ви е нужна Maestro дебитна карта, защото по някакви причини НАП и някои други търговци не приемат разплащания с дебитни карти Visa Electron, а също няма да можете да правите преводи към други сметки. В този случай от epay.bg са предоставили решението: да си направите "микросметка" в тяхната система и първо да прехвърляте пари от картата си Visa Electron (безплатно е), а после да плащате каквото си искате чрез микросметката. Тромаво - какво друго да кажа?


За транзакции в чужбина:

Необходима ви е дебитна карта Visa Electron. Разликата при тази карта е, че съдържа един много дълъг код на задната си страна, от който последните 3 ЦИФРИ са много важни. Точно чрез тези 3 цифри можете да регистрирате картата си в международните аналогии на epay.bg, а именно Paypal и MoneyBoookers. След това стъпките са малко или много ясни. Тук ще кажа за регистрацията в MoneyBoookers, защото те първи станаха достъпни за българските граждани и защото ги използвам успешно вече една година и мога да кажа, че предлагат отлична услуга.
След като се регистрирате, отивате на Profile -> LIST OF CREDIT/DEBIT CARDS -> [Manage]. Натискате Add и въвеждате номера на картата и онези 3 цифри, за които вече писах. След това сайтът ви предупреждава, че ще изтегли произволна сума в рамките на EUR 1.01 - 2.99 (трябва да имате поне такава наличност) единствено и само за целите на сигурността - не се притеснявайте, тези пари не се губят, а просто се добавят към баланса на профила ви (вж. по-долу). За да потвърдите картата си, след 2-3 дни поисквате извлечение от банковата ви сметка (от някой клон на банката или онлайн - ако имате активирано е-банкиране) и търсите в транзакциите нещо такова:
01.02.2008 0.00 (приход) 4.54 (разход) ВЧ-12345689746POS 2.32 EUR MONEYBOOKERS EUR/LONDON. No:VIOSDI-00012354654

4, 54 е левовата равностойност на таксуваните 2.32 евро. Взимате евровата стойност, въвеждате я в профила си в MoneyBoookers и вече можете да използвате картата си да пазарувате и да получавате пари от чужбина.

Внимавайте: за да ПОЛУЧАВАТЕ пари, не е необходимо да регистрирате карта - трябва само да регистрирате имейл адреса си и да го дадете на човека, който иска да ви изпрати пари през MoneyBoookers. Получените пари са всъщност "виртуални" пари (аналог на микросметката в epay.bg), които веднага можете да похарчите за skype кредит например. Но ако искате да получите парите си на сметка в България или в дебитната си карта - ще трябва да я регистрирате.

Какво печелите от цялата тази история с международните сайтове за разплащания:

1. Таксите за транзакциите са в пъти по-ниски отколкото съответните услуги на българските банки и разните офиси за пращане на пари в брой. Вижте тук.

2. Стъпките са въпрос на секунди.

3. Запазвате пълна история на плащанията/приходите си.

4. Не гледате като теле в железница, когато някой клиент заяви, че плаща само през Paypal и MoneyBoookers.

Надявам се да съм полезна с тази информация. Аз лично се добрах до нея след години ровене, проби и грешки поради простата причина, че никой не е седнал да обясни по-горните неща с думи прости на някой сайт или брошурка.
И накрая - за всеки случай - преди да си извадите дебитна карта, задължително питайте вашата банка какво МОЖЕ и какво НЕ картата, която ви предлага, за да не се окаже, че нещо не ви устройва. Аз лично имам и двата вида дебитни карти, като са вързани за една и съща сметка, за да мога да правя всичко изброено по-горе. ;)
Също така внимавайте, защото има банки и банки. Основните критерии при избор на банка за дебитната ви карта трябва да са:
- такса за превод - внимавайте, защото има банки, които таксуват преводите с 80 ст. и други - с 3 лева.
- такса за откриване, такса за поддържане - трябва да са 0
- минимален остатък (около 2 лева)
Успех.

Добави в Svejo