1. Бях чувала тази мисъл, но едва през последните две години ми се случи да я изпитам на гърба си и да я разбера наистина:
Няма вечни приятели, има вечни интереси. (Уинстън Чърчил)
2. За творчеството и мотивацията съм най-съгласна със Съмърсет Моъм, когато казва в „Луна и грош“:
Да, аз самият съм вече в историята. Въпреки това ще продължа да пиша нравоучителни истории в римувани двустишия. Ала бих бил трижди глупак, ако го правех за нещо друго освен за собствено развлечение.
3. Веднъж разказвах на най-добрата си приятелка колко е важно да се работи. Как аз лично не спя, за да работя, как най-важното е да си свърша работата, а тя ме прекъсна вежливо и каза снизходително:
„Даарлинг, всеки може да бачка.“
И беше много права. Работенето е важно, но не трябва да е някаква самоцел, която да те превърне в скот. След няколко години на бързи обороти и пълно мозъчно изтощение, през 2010 г. най-накрая си взех почивка и разбрах, защо не всеки може да почива :)
4. Николай Хайтов, разбира се, със следната сентенция от култовия разказ „Мъжки времена“
Едно е да ти се иска, друго е да може, а пък трето и четвърто да го направиш.
5. Никос Казандзакис е казал много неща, които са ме впечатлили, но най-скоро прочетената му мисъл е следната:
«Να αγαπάς την ευθύνη. Να λες: Εγώ, εγώ μονάχος μου έχω χρέος να σώσω τη γης. Αν δεν σωθεί εγώ φταίω.»
Обичай отговорността. Казвай си: „Аз и само аз имам дълг да спася света. Ако не се спаси - аз съм виновен.“
6. Днес прочетох и шестата мисъл, която ще споделя тук и която отлично се вписва в личната ми философия. Тя принадлежи на Теди Москов и се намира на страниците на юлския брой на българския Forbes:
Forbes: Чувствате ли се неразбран в България?
Теди Москов: Ама дреме ми на гъза как се чувствам. Нали все още мога да работя.
Та така. Най-важното нещо за мен е да не се кършат ръце. Ако нещо не ти харесва - отиди и го оправи. Може да не се получи, може да се получи чудовище, може нищо да не стане - но трябва да опиташ.
Ако им се пише по темата, ще се радвам да чуя редактора на Forbes, Йордан Матеев, най-лаконичния блогър, Дзвер, също така Личния ми Хесус ;), уникалния и неуморен Бого Шопов, будната Светла Енчева и изключително интересната Мария Нинова, на чиито статии винаги разчитам по темите на естествените науки и псевдо версиите им.
