Преди един месец публикувах мой анализ на причините за масовото обезграмотяване на българската нация през последните десетилетия. След него се завихри една дискусия на добре познатата и вече толкова клиширана тема за пълния член и неговото място в съвременния български език.
Любопитно ми беше да видя какво е преобладаващото мнение по въпроса и публикувах анкетата „Да се отмени ли правилото за пълния член?“. В продължение на 3 седмици в нея взеха участие 83 души. Крайният резултат е 25% за отменянето и 75% за запазването на това правило:
Да си призная честно, мислех, че гласовете ще са разделени поне 50 на 50, но привържениците на правилото за пълния член са солидните 75%. Останах доста изненадана от този резултат и до момента не съм сигурна как точно да го коментирам.
Прочетох и други статии по въпроса и сред тях особено впечатление ми направи тази на Вени Г. „Смъртта на пълния член“. Там е разказана историята на този проблем в подробности и са изброени още доста аргументи за отпадането на това правило, но и там читателите категорично се обявяват за запазването на пълния член.
Друг интересен текст по темата е интервюто от 21.04.2008 г. със Ст.н.с. Маргарита Димитрова от Института по български език (ИБЕ) на БАН. В него тя казва, че ИБЕ не е компетентен по въпроса, защото „правилото за пълния член е включено в Наредбата-закон от 1945 г., която урежда съвременния правопис. Следователно само Народното събрание може да го отмени.“ Или с други думи - бюрокрацията по тази тема е почти толкова голяма, колкото нейната сериозност, така че дори народът да промени мнението си, държавата няма да успее да откликне много бързо.
В обобщение, моята позиция е „за“ отменянето на това правило. Защото ми се струва съвсем естествено едно правило, заемащо поне 15 страници за своето обяснение, да бъде отменено, ако пълното му анулиране може да се побере на два реда. Защото вярвам, че има десетки неща в българския език, които заслужават повече внимание от едно изкуствено правило и защото ми е писнало да чета книги с по двама коректори, творби на университетски преподаватели и блогове, пълни със съвети и мъдрости, в които няма и помен от правилната употреба на пълния член.
Posts
11 comments:
Напълно съм съгласен !!!
Напълно съм несъгласна!
Първият ми аргумент е, че и на мен ми е писнало от текстове, където няма и помен от правилната употреба на пълен член, но именно липсата на правилна употреба ти дава представа що за човек (или що за "специалист") е писал текста. Както казва Владко Мурдаров "единствената причина все още да не сме предложили отмяната на пълния член е че по този начин все пак можем да отличим грамотните от неграмотните".
И второ - ще дам един съвсем елементарен пример от новините по БТВ -"Климатичните условия забавиха излитането на самолетите от летище София. Полета до Х затрудни силния снеговалеж. (или "Полетът до Х затрудни силният снеговалеж"). Като преводач смея да твърдя, че едно от огромните богатства на българския език е свободният словоред. Отмяна на пълния член няма как да не доведе до някакви ограничения - например ще ни се наложи винаги да почвеме изречението с подлога.
Все пак, нали се сещате, че хората гласували "ЗА" отмяната не са точно тези, които ползват пълния член правилно. Което само по себе си малко обезсмисля вота им - те така или иначе не ползват пълен член - с или без съществуването на правило. Пък и това е все едно да питаш инженери или лекари каква да бъде изкупната цена на млякото.
Извинете ме за дължината, но... българският език ми е малко болна тема.
Роня, на първо място искам да ти кажа, че НЕ си права за всички "гласували". Аз лично гласувах ЗА премахването на пълния член, но го ползвам, тъй като съществува. Все пак, факт е, че правя доста грешки, не мога да отрека. Те, обаче, не са поради незнание, а невнимание или бързина. Съжалявам, но на мен не ми се занимава с никакви членове. Всички езици се развиват в посока опростяване и леснота, а запазването на пълния член не е нито едно от двете. Съгласна съм, че е трудно решението дали да се ползва само краткият или пълният, но, конкретно в примера ти от БТВ, не разбрах какво искаш да ни кажеш. Ако е "полета/силния", изречението е разбираемо, а в "полетът/силният" е утежнено. Освен това, замисли се колко често (не)спазваш това правило, когато говориш. Всички учебници по езикознание, които съм отваряла, ми казват: "Речта определя писмеността". И Сюсюр го е казал. Следователно - пишем каквото говорим. И въз основа на този прост факт, изказването ти за "изчезването на свободния словоред с премахването на пълния член" е неосновано.
А на база твоя коментар, аз мога да повдигна един друг въпрос: "ЗА или ПРОТИВ запетайката преди съюза ЧЕ". Това правило се бърка също много често. Дори и ти си го объркала. Единственото извинение, което бих приела, е да си копирала думите на Владко Мурдаров.
Аз лично мисля, че е напълно възможно да се ползва САМО кратък член и нищо фатално няма да се случи.
Има още хиляди неща, по които можеш да определиш колко е грамотен един българин. Вярвам ще се съгласите, че пълният член е по-лесно усвоим от българи, владеещи на добро ниво поне един чужд език с падежна система т.е. ако един носител на българския не говори други езици и няма солидни познания за синтаксиса, моментално трябва да бъде отчетен като неграмотен. Кому е нужно?
А що се отнася за свободния словоред - това е едно от малкото предимства, които имат езиците с падежи. В българския език той може да се използва само при съществителни от мъжки род, т.е. ако в аналогичен пример на този, който давате, съществителните бяха от женски или от среден род, авторът щеше да се принуди да не използва свободен словоред или да реши, че страдателният залог също представлява едно добро средство за изразяване:)
И последно: защо пък хората, гласували за отменянето, да са задължително невежи по отношение на това правило? Нима моите текстове или тези на Вени Г. не преливат от правилна употреба на пълен член? Само хора, които са наясно с граматичната същност на този проблем, могат да привеждат аргументи срещу него. И последно, българският език все още не се счита за нещо, по което трябва да си специалист, че да има тежест мнението ти. За мен всеки, който разбира поставения в анкетата въпрос, има валидно мнение.:) А за обема няма проблем - тук нали за такива дискусии се събираме:)
Всъщност грешката със запетайката пред "че" си е моя.:)
Не мога да се въздрържа от коментар на новината „4S – само сексът Сърбия спасява” е новата партия в Сърбия (http://tinyurl.com/4cvqbs). На сръбски името на партията е "Samo seks Srbiju spasava" (Srbiju е във винителен падеж т.е. е прякото допълнение, а seks остава непроменено, защото в сръбския няма членни форми) и журналистите от Дарик радио са го превели на български, запазвайки оригиналния словоред. Добре, че са поставили и пълния член правилно, че иначе лоша работа ;-). Дали обаче при запазен словоред българите, които имат проблем с идентифицирането на граматическия подлог, няма да се зачудят кой кого спасява:)?
Пълният член е важна част от българския език и спомага изключително за свободния словоред. Роня го каза малко по-горе, но явно остана неразбрана. Ще дам прост пример:
Мъжът удари меча. (тук мъжът удря меча)
Мъжа удари мечът. (тук мечът удря мъжа и поставени в този словоред думите акцентират върху това, че именно мъжът е бил ударен)
При отмяна на пълния член се губи тази възможност за акцентиране, която е безспорно изключително полезна, най-вече при творческото писане.
Освен това никак не е сложна употребата на пълния член - единственото, което трябва да направи човек, е да замени думата под въпрос с "той" или "него". Ако е "той" - членът е пълен, ако е "него" - кратък.
Това се учи в ранните ученически години, срамота е в интелектуални блогове да се появяват такива дискусии...
Здравейте, г-н Ганев. Много се радвам, че се включвате с коментар в моя блог- аз съм голяма фенка на Вашия.
Мисля, че спорещите страни в случая са две и няма срамота там, където позицията е достатъчно добре аргументирана.
Тъй като аз имам известни съмнения доколко „свободният“ словоред в българския, за който говорите с Роня, е изобщо приложим в художествения стил, а нямам възможност в близките два месеца да се снабдя с творби на съвременни български автори, бих искала да се обърна към Вас със следната молба. Тъй като Вие имате доста добър поглед върху съвременната българска литература, можете ли да дадете примери, в които авторите действително са използвали пълния член, за да изразят нещо, което без него би било или неразбираемо, или не чак толкова добре изпълнено от гледна точка на стилистиката.
Най-сърдечни поздрави,
М. Ненова
Мисля, че е излишно в момента да започна да цитирам автори, използващи подобен похват (а и, признавам, трябва доста да се поразровя). Вие сте права за аргументираната позиция, разбира се, но моята мисъл беше проста - членовете в езика позволяват едно допълнително разчупване на писаната реч, те са нещо, което в малко други езици съществува, и по този начин придават една специфичност на българския, усложняват го и увеличават свойствата му. В английския например няма такова нещо - той наистина с всеки изминал ден се опростява все повече, но това се дължи на глобалността му. Българският, който е говорим само у нас, не се нуждае от елементаризиране, нито от усложняване, а просто от запазване на съществуващите характеристики, улесняващи максимално свободата на словото.
Та това е, което искам да кажа - има ли наистина нужда от допълнително опростяване езикът ни?
Да се маха - определено излишен и досадно конфузен, не предлага никакво съществено езиково предимство за нормалния човек и излежда е защитаван само/предимно от застаряващи филолози-даскали по български.
Благодаря за включването И в оригиналния източник на статията:)
Мислех да не коментирам повече по темата, защото стана прекалено тягностна, но ще си позволя една реплика към г-н Ганев.
Никой не говори за„допълнително опростяване“, а просто за премахване на едно „допълнително усложнение“ - мисля, че е излишно да се посочват за пореден път аргументи за изкуствеността на пълния член.
Post a Comment