Фрийлансъри, телеуъркъри и други надомно работещи, обединявайте се!

Отдавна си говорим с мои приятели, които упражняват свободни професии, че в българския език няма удобна дума като английската freelancer например, която да определя самонаетите и самоосигуряващи се лица. След блиц анкети в туитър и настоящия блог съм установявала, че хората, които знаят за какво иде реч, масово използват директната чуждица „фри(й)лансър“. „Свободен професионалист“ никой не казва, а пък „упражняващ свободна професия“ е твърде дълго. Какво да правиш... Очевидно явлението не е толкова широко разпространено в бита ни и съответно езикът няма икономичен начин за описването му.

Ситуацията обаче изглежда, че няма да се изясни скоро, а напротив ще се обърка още повече. Току-що прочетох следната статия:

Отсега набират майстори на козунаци за Великден
Трупаме стаж от надомeн труд
Теодора Йолчева

Осигурителен стаж да се натрупва и от вкъщи. Това ще предвижда Законът за надомната работа, който експерти от кабинета и синдикатите в момента пишат. Новият нормативен акт ще дава осигурителни права на всички, които не си изкарват прехраната по традиционния начин - с 8-часов работен ден в офиса или в магазина.
Работи се в три направления - надомна работа, т.нар. телеуъркинг, или работа с компютър от разстояние, както и създаване на агенции за временна заетост, обясни пред "Стандарт" зам.-шефът на КНСБ Пламен Димитров. Идеята е европейските закони, които уреждат тези въпроси, да бъдат изцяло въведени и у нас.
Сега България и Малта са единствените държави в ЕК, които нямат приети такива документи.
Тепърва предстои да се реши и как изработените с компютър или от дома дни ще бъдат приравнявани като стаж към постоянната заетост.

Само горните редове от въпросната статия ме карат да се плаша:

1. „Закон за надомната работа“ - айде много ми е интересно да видя какво аджеба ще измислят да напишат в такъв нормативен акт. В Гърция например хората, които работят вкъщи, могат да отчитат като разход 30% от наема и режийните разходи на жилището (ама пардон в БГ само фирми отчитат разходи - за останалите има „нормативно признати разходи“, така че това май няма да може да се запише)

2. Експерти от кабинета и синдикати щели да пишат закона. Мисля си за ЗЕС и Закона за събранията, митингите и манифестациите и лошо ми става!

3. „Новият нормативен акт ще дава осигурителни права на всички, които не си изкарват прехраната по традиционния начин - с 8-часов работен ден в офиса или в магазина.“ - ЩО ЗА ТЪПНЯ? Дали някой си мисли, че щом като не работя в някакъв магазин от 9 до 5, аз не си плащам осигуровките? Има си:

НАРЕДБА ЗА ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ НА САМООСИГУРЯВАЩИТЕ СЕ ЛИЦА, БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ НА РАБОТА В ЧУЖБИНА И МОРСКИТЕ ЛИЦА (ЗАГЛ. ИЗМ. ДВ - БР. 2 ОТ 2010 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2010 Г.)

Закон за данъците върху доходите на физическите лица

С голямо задоволство установих, че тази година НАП най-накрая са решили да направят и осведомителна кампания за самоосигуряващите се лица: който се интересува от темата, обезателно да прочете това:

Данъчно-осигурителни задължения на самоосигуряващите се лица през 2010 година

4. „надомна работа, т.нар. телеуъркинг, или работа с компютър от разстояние“ - последният да затвори вратата. Зорлем измисляме нови дефиниции за неща, които са си пар екселанс свободни професии. 

В България е необходим нормативен акт, който да дефинира ясно необходимата квалификация за извършването на дадена свободна професия [изискваща квалификация] и съответно да се дефинира как неквалифицираният надомен труд може да ти позволи да се регистрираш като самоосигуряващо се лице. Трябва да има диференцирани минимални прагове за осигуряване: не може човек, който бродира, да се осигурява на същия доход като един адвокат с десетгодишна практика.

За съжаление свързаната нормативна уредба в България е много неясна и несправедлива. Повечето свободни професионалисти в момента са управители на ЕООД-та, защото формулата с нормативно признатите разходи не работи добре и защото хората искат сами да избират каква осигурителна тежест да отделят за държавната хазна, при положение че в България осигуровките са де факто данъци. 

За момента единствено Синята коалиция говори за диференцирани минимални прагове, но това не е достатъчно. Нужен е не поредният закон-парцал, а смела и радикална реформа в много от съществуващите закони, която да насърчи хората сами да създават работните си места, а не да работят в сивия сектор или да се прежалват за уютността на трудовия договор и работата за „шеф“.

Ето и любимото ми видео по темата:

И още нещо: горецитираната статия изобщо не е отразила правилно това, което май е трябвало всъщност да бъде отразено, а именно прилагането на евродирективите за „работа от разстояние“ (telework) - или това, как ЕС се опитва да регулира работния ден на хората, които може да си спестят пътуването до офиса и да работят от компютъра вкъщи. Тук изобщо не става дума за пекари на козунаци или за учителстващи майки. Но нейсе... явно телеуоркърът ще е животно по-странно и от фрийлансъра...

Психолингвистиката в данъчното

Четейки Социалното осигуряване в България през 2008 г., попаднах на следните няколко абзаца и реших, че си струва да ги споделя в блога. 

Вредата от използване на понятието „осигурителна тежест“

За съжаление понятието „осигурителна тежест“ трайно се наложи в публичното пространство и редовно се използва в дебатите, коментарите, анализите, официалните документи. Изрича се както от представители на законодателната и изпълнителната власт, на работодателите и синдикатите, така и от представители на медиите, когато се обсъжда размера на осигурителните вноски, разпределението им между страните в осигурителния процес и пр. Понятието „осигурителна тежест“ изразява негативно отношение към осигурителните задължения и въздейства възпиращо за доброволното им изпълнение и за възпитаване на съзнание за лична отговорност за социалната сигурност.

Големият дял на скритата икономика обуславя неблагоприятните стойности на коефициента на зависимост, коефициента на заместване на дохода и ниските средни стойности на пенсиите. Понятието „осигурителна тежест“ внушава тегоба и не благоприятства поведение, провокиращо подобряване стойностите на тези показатели. Докато отговорните и формиращите общественото мнение фактори волно или неволно го използват в публичното пространство, задължените по закон лица не биха могли да изградят съзнание за доброволно изпълнение на осигурителните задължения. Основополагащият принцип, не само на осигурителната система, но и на обществото, е солидарността. А тя е толкова по-възможна, колкото е по-доброволна. В социалната държава не се счита за тежест отделянето на част от трудовите доходи за лични пенсионни спестявания за в бъдеще, както и за издръжка на пенсионерите – родители и прародители на сегашните работещи.

От психолингвисична гледна точка „осигурителна тежест“ има негативен смисъл. Внасянето в обществените фондове на осигурителни вноски, ставката на които е разпределена между участващите страни в определено съотношение, е поведение на социално отговорни индивиди и работодатели. И затова в осигурителното законодателство присъства само понятието „осигурителна вноска“. Вместо понятието „осигурителна тежест“, по-коректно и по-насърчаващо би било при коментарите, дебатите, анализите да се използват думите „осигурителна вноска“ и „осигурителна ставка“, според контекста.

И ОЩЕ лингвистични (и принципни) наблюдения:

Доверието – фактор за стабилност
С голямо значение през последните години се изпъква факторът доверие в държавните институции и държавността. Силно деморализиращо въздействие и засилване на скептицизма сред населението причинява тревожното състояние в съдебната и правната система, в здравеопазването, в регионалното „благоустройство“ и други обществени сфери. Безбройните безнаказани случаи на използване на властта за лично облагодетелстване и осезателното сливане на властта и капитала въздействат отблъскващо и демотивиращо. Напоследък особено актуална стана поговорката: „За кокошка – няма прошка, за милиони – няма закони.“ При това положение е трудно да се агитира за доброволно и съвестно изпълнение на трудовите, осигурителните и данъчните задължения. Да се разчита само на методите на санкцията и принудата е нереалистично – колкото те са по-силни, толкова повече се подхранва корупцията или се импулсира изобретателността на нарушителите на законите и правилата. Мерките на принудата и ефективния контрол следва да бъдат постоянно съпътствани и от мерки, ориентирани към насърчаване и възпитаване на доброволното изпълнение.

Държавата чрез институциите е призвана да служи на гражданите. Както институциите, така и гражданите имат права и задължения. За задължения на гражданите държавата със своите институции и власти, както се казва „гони до дупка“. Но за задълженията на институциите към гражданите не се държи сметка. Когато дадена институция например бави плащания към гражданите, не се начисляват лихви, чрез които да се компенсира забавянето, а когато гражданин не изплати своите дългове навреме, му се събират с лихва. Липсата на такава реципрочност би трябвало да се запълни.

Обратът в мисленето на гражданите за повече доверие и собствена отговорност е възможен, когато биват обслужвани бързо и компетентно от институции с нов, по-човешки дух и облик, показващи съпричастност и съзнателност.

Забележка: Курсивът е мой. Запазен е правописът на оригиналния документ.

И... както се казва... „Ама... ние това много добре го знаеме!“ 

Честит [празник]! Само за 29 стотинки с ДДС.

На 29-ти декември миналата година любимият ми оператор ми прати следното съобщение:

Gotov li si s pozhelaniata za praznitsite? Koleda,NovaGodina ili ImenDen, porachay originalen SMS pozdrav. Prati sms s tekst: POZDRAV na nomer 333.(0.29lv/SMS)

Посегнах да изтрия досадния спам, но се спрях. Съдържанието винаги ми е било интересно, а това беше нещо ново. Готови поздрави, по 0,29 лв. парчето. Кой ли ги произвежда, кой ли ги консумира?

На 2-ри януари любопитството надделя и реших да пробвам какъв поздрав ще получа. Беше следният:

I eto Novata Godina tuk e veche,Shtastlivi sme. I gledame se laskavo..Chestito! A kogato otnovo samne - dano da se namerim i porasnali i po-dobri!

Днес, на Ивановден, пак прежалих 29 стотинки.

Da ti e zhivo i zdravo imeto, sas zdrave go nosi, da ne svarshva vinoto i drazkite mechti!

Та това за платените услуги. Безплатните са Facebook и Twitter. Ако нямате именници (например) сред приятелите си, то някой неименник задължително ще е поздравил „всички именници“ с достатъчно общо и дълго пожелание. 

Или за да обобщя с една стара шегичка: „Скъпи, Х, честитя ти по Facebook, защото не си ми достатъчно добър приятел, че да ти пусна SMS.“

Език като на кино или „Аватар срещу Терминатор“

Във филма „Аватар“ симпатичните извънземни говорят не на английски, а на на'ви. На'ви е език, който е разработван в продължение на 2 години от лингвиста Пол Фромър и си има всичко: фонетична система, морфологични и синтактични правила, изградена лексика от около 1000 думи. По-долу ще видите един много интересен видео клип и няколко връзки, от които ще научите повече за на'ви и ксенолингвистиката в киното.




Some highlights of Na’vi
Advances in cinematic xenolinguistics
Xenolinguistics of ‘District 9’
A Primer In SF XENOLINGUISTICS
XKCD


В други филми обаче езикът нарочно е пренебрегнат. В целия филм „Терминаторът“ роботът, направил Арнолд Шварценегер мегаизвестен, произнася 65 думи, като половината от тях са в сцената, в която пазарува оръжие. Или сценаристите на филма са последователи на максимата „Ако стане приказка, не става бой“, или просто са песимисти за развитието на изкуствения интелект :)

Шарена Коледа

Миналата година украсих блога си с елха от книги. Тази година ще е нещо съвсем различно.

Лятото посетих Дневния център за възрастни хора с увреждания в гр. Перник. Не крия, че пристъпих прага на центъра със свито сърце и тревога какво ще видя вътре. Каква беше изненадата ми, когато влязох в едно чисто и прясно ремонтирано фоайе, стените на което бяха украсени със страхотни пана и картини. Оказа се, че в центъра работи ателие, в което екип от художници и пациентите от центъра създават наистина прекрасни творби на изкуството. Благодарение на това ателие и даренията, които се събират от продажбите на паната, центърът изглежда отлично, атмосферата е на оживление и усмихнатост, а хората вътре се чувстват и изглеждат добре.

По-долу са снимките на някои от картините, които така ме впечатлиха. Една от тях вече е моя - а ако и на вас ви харесват, пишете ми и ще ви съдействам, за да се сдобиете и вие с някоя от тези така хубави картини, направени с толкова старание и усмивки.





И тази година продължих да бъда постоянен дарител на SOS Детски селища и направих поредно дарение за Уикипедия.

Не беше лесна 2009-та година. Но в крайна сметка винаги ще бъде по-важно колко си дал, а не колко си взел :)

Весела Коледа на всички :)

предколеден блиц

(жирафче)

По покана на Генади:

в момента: се кефя яко
пия: нескафе с три лъжички захар и доста мляко
чета: Стивън Кинг
слушам: Tegan & Sara, Cyndi Lauper, P!nk, Social Distortion
препоръчвам на някои: да не хейтват - образуват се бръчки
натискам копчето: за изпускане на парата
открих че: много царе се разхождат голи и нищо.

Блогролът доста се разшири тези дни - хвърлете едно око дали не сте там и действайте :)
Весела предКоледа!